Къде стои Румъния в Съвета за мир на Доналд Тръмп и „Европа на две скорости“?

Началото на 2026 г. изправи Румъния, а и не само нея, пред сложни геополитически предизвикателства. Поканата за членство в предизвикващия противоречия Съвет за мир, предложен от президента на САЩ Доналд Тръмп, се приема нееднозначно в страната, а в същото време в ЕС отново се заговори за „Европа на две скорости“, в която Румъния е поставена в риск от изолация, най-малкото заради това, че е извън еврозоната, но не само.

Как се прие в Букурещ поканата за членство в Съвета за мир на Доналд Тръмп?

Президентът на Румъния Никушор Дан реагира предпазливо на поканата на президента на САЩ за присъединяване към Съвета за мир, чийто устав бе подписан по време на Световния икономически форум в Давос от 20-ина държави от Близкия изток, Азия, Европа, Латинска Америка и Кавказ. От ЕС само България и Унгария сложиха подпис под инициативата на Тръмп.

„Това е покана, която ни оказва чест, като основната ѝ цел е стабилизирането на ситуацията в Близкия изток. Начинът, по който първоначалният устав на този механизъм беше изготвен, породи някои проблеми. Веднага след като го получихме, започнахме консултации и сега всички сме навлезли в двустранен и консултативен процес на преговори по този устав, така че той да бъде съвместим с други устави (…). Това е процес, който ще продължи седмици или дори месеци“, заяви президентът на Румъния Никушор Дан, цитиран от в. „Гъндул“.

Премиерът Илие Боложан от Национално-либералната партия заяви, че Румъния трябва да анализира участието си в този съвет съвместно с европейските лидери. Запитан от телевизия Диджи 24 дали Румъния има един милиард долара, за да стане част от съвета, Боложан отговори: „Разбира се, Румъния има възможност да отпусне за един или друг проект един милиард долара, но трябва да бъде пресметнато много добре как ще направим това, защото всяка лея, която отпускаме за един или друг проект, трябва да може да бъде ясно оправдана от гледна точка на националния интерес и икономическата ситуация, в която се намираме“.

Социалдемократическата партия и Алианс за обединение на румънците, които са най-големите партии в румънския парламент съответно в управлението и в опозиция, заеха позиции про-Тръмп.

Лидерът на Социалдемократическата партия Сорин Гриндяну коментира, цитиран от информационния сайт Хотнюз: „Когато основният доставчик на сигурност за твоята страна, в случая Румъния, ти отправи покана да участваш в Съвет за мир, казваш без резерви „да“, а разходите никога не са прекалено високи“.

Джордже Симион, лидер на най-голямата опозиционна партия Алианс за обединение на румънците (AUR), обобщи позицията на партията си в подкаст на в. „Гъндул“: „Партиите, които са в управлението, следват Урсула фон дер Лайен (председателката на Европейската комисия - бел. ред.) и Макрон (президента на Франция - бел. ред.), ние вървим с Доналд Тръмп, в добро и лошо (…)“.

Миналата седмица Джордже Симион бе на посещение в САЩ, където присъства на събитие в „Тръмп Кенеди Арт Център“ във Вашингтон, на което бе разрязана торта във формата на Гренландия с глазура с американското знаме. Случката предизвика остри критики към Симион в Румъния, включително от страна на т.нар. суверенисти, към които се числи и той.

Как възприемат инициативата румънците и има ли в Букурещ дилема „САЩ или ЕС“?

Социологическо проучване на агенция Авангард, проведено през януари, показа, че румънците нямат еднозначно мнение по въпроса за членство на страната в Съвета за мир. Четиридесет и четири процента са на мнение, че Румъния е трябвало да се присъедини към инициативата на Доналд Тръмп, 36 процента са на обратното мнение, а 20 на сто не дават категоричен отговор.

Същевременно анкетата показа, че 62 процента от румънците имат доверие на НАТО, 50 процента – на ООН и също 50 процента - на ЕС. Само 33 процента имат доверие на Европейския парламент, а 32 на сто – на Европейската комисия, показаха данните от анкетата, цитирани в румънските медии.

Инициативата на Доналд Тръмп отвори в Румъния и полемика трябва ли да бъде правен избор между ЕС и САЩ и изобщо стои ли пред Букурещ подобна дилема.

„В сферата на сигурността сме зависими от САЩ, икономически сме зависими от ЕС. Говорейки метафорично, може да се умре и от глад, а не само при война“, коментира пред в. „Адевърул“ политическият анализатор Кристиан Хрицук. „Бедността и липсата на средства за развитие могат да доведат до хаос в една страна. И, за съжаление за нас, Румъния не е в най-добрата си форма, за да устои на икономически сътресения сега пред лицето на нови бури“, посочи Хрицук, цитиран от „Адевърул“.

Румънският евродепутат и бивш министър на отбраната Василе Дънку от СДП призна в интервю за румънската секция на Радио Франс интернационал (RFI), че Румъния донякъде се чувства разкъсана между „две принадлежности“.

„От една страна имаме стратегическо партньорство със САЩ, което ни дава спокойствие и чувство за сигурност, ако не и самата сигурност, в Румъния има важни американски бази от логистична и оперативна гледна точка. От друга страна - имаме членството си в ЕС, което модернизира нашето общество и ни осигурява средства, дори за оцеляването на Румъния“, заяви Василе Дънку пред RFI. Според него Румъния не е длъжна да избира между ЕС и САЩ и сравни подобен избор със ситуация, при която дете да трябва да избира между майка си и баща си.

Политическият анализатор Кристиан Хрицук отбеляза обаче, че „в изключително нестабилната международна обстановка, в която правилата на международното право и зачитането на суверенитета на малките държави стават жизненоважни, Румъния трябва внимателно да пази дипломатическия баланс, който е гарантирал сигурността ѝ през последните десетилетия“.

Философът, общественик и анализатор Каталин Бучимяну посочи в авторска статия на страниците на „Адевърул“, че все по-видимото напрежение между Вашингтон и Брюксел поставя пред изпитание дипломатическата еквилибристика. Според Бучимяну „ерозията на традиционния трансатлантически консенсус“, който дълго време е позволявал на Букурещ да избягва трудни стратегически избори, превръща досегашната формула в румънската външна политика „и със САЩ, и с ЕС“ от удобна реторика в потенциално опасна илюзия.

Румъния и идеята за „Европа на две скорости“

И докато някои политици в Букурещ са отправили поглед към Вашингтон, в ЕС отново се заговори за „Европа на две скорости“ на фона на загуба на инерция в процесите на европейска интеграция в Румъния.

Германският министър на финансите Ларс Клингбайл възроди тази седмица една идея на Франция отпреди 10 години, предлагайки нов формат, съставен от най-развитите страни на континента - Германия, Франция, Полша, Испания, Италия и Нидерландия. Според Клингбайл „времето за Европа на две скорости е настъпило“ заради необходимостта от по-бързи и по-ефективни действия в условията на нарастваща геополитическа несигурност, слаб икономически растеж и дълбоки вътрешни различия в ЕС, съобщи Ройтерс.

В писмото на германския финансов министър до колегите му от шестте страни, с което агенция Ройтерс се е запознала, се съдържа план от четири точки как да се ускори съюзът на капиталовите пазари, да се укрепи еврото, да се съгласуват по-добре вложенията в отбрана и да се осигурят ключови суровини.

"За Румъния една Европа на две скорости означава на първо място по-слабо политическо и икономическо влияние от Брюксел", смята известната румънска журналистка Сабина Фати. Според нея реализирането на тази инициатива може да доведе до по-малко средства, по-малко инвестиции и да намали още повече и без това малката роля, която Букурещ има на масата на преговори в Брюксел.

„Румъния бе доволна да влезе в клуба и не е имала претенции, вероятно и защото, заедно с България – двете най-бедни и най-слабо реформирани държави от бившия социалистически блок, хвана последния влак към ЕС“, коментира Сабина Фати за румънската редакция на Дойче веле.

Тя припомня обаче, че междувременно България е изготвила сериозна стратегия за присъединяването си към еврозоната и въпреки че през последните четири години страната е преминала през 7 кръга парламентарни избори, е успяла да приеме еврото от тази година.

„Значи България ще се интегрира по-дълбоко в ЕС и вероятно ще стане по-значима за Брюксел, включително от стратегическа гледна точка“, прогнозира Сабина Фати.

Тази седмица, по време на посещение в Германия, румънският премиер Илие Боложан призна, че за разлика от България, Румъния все още не изпълнява необходимите критерии за влизане в еврозоната. Боложан посочи, че една от основните пречки е прекомерният бюджетен дефицит на страната, който през 2024 г. достигна най-високото равнище в ЕС от 9,3 процента.

Премиерът посочи на съвместна пресконференция с германския си колега Фридрих Мерц, че докато Румъния не постигне бюджетен дефицит под 3 процента от БВП, темата за приемане на общата европейска валута „не е на дневен ред“.

Коалиционното правителство на Боложан, в което „тежка“ дума имат и социалдемократите на Сорин Гриндяну, предприе поредица от икономически мерки, за да овладее бюджетния дефицит. Мерките за затягане на коланите, които включват и увеличения на данъци и такси, се посрещат с масови протести от професионални и социални групи.

И макар че според данни на Министерството на финансите Румъния се справя успешно с оздравяването на държавните финанси, завършвайки 2025 г. с бюджетен дефицит от 7,65 процента от БВП (спрямо цел от 8,4 процента, с която правителството се ангажира пред Европейската комисия), в управляващата коалиция напрежението не стихва, а Социалдемократическата партия постоянно заплашва с напускане.

В румънските медии често се коментира възможен съюз между Социалдемократическата партия (СДП) и Алианса за обединение на румънците (AUR), които се ползват в момента с най-висока степен на доверие сред румънците. Опозиционната партия дори изпреварва СДП, която спечели най-много гласове на последните избори през 2024 г.

Сорин Гриндяну неколкократно отрече възможността за съюз с националистите на Джордже Симион, но изглежда че отношението към САЩ и по-конкретно към инициативите на Доналд Тръмп са нещо, по което двете партии имат допирни точки.

Според политическия анализатор Кристиан Хрицук двамата лидери „си играят с външната политика само за лична изгода“, но философът Каталин Бучимяну обръща внимание на националистическия уклон сред редица членове на СДП и открито заявената националистическа визия на AUR.

„Двете партии, котирани с близо 58 процента от гласовете (AUR – близо 40 процента и СДП – 18 на сто), дадоха да се разбере, че са 100-процента съгласни с тръмпистка Америка“, пише Каталин Бучимяну в авторска статия за в. „Адевърул“.

„Америка, която вече не им чете лекции за борбата с корупцията и върховенството на закона, явно се харесва на лидерите на тези партии“, посочва Каталин Бучимяну и припомня, че от години румънските социалдемократи и националистите от AUR се бунтуват срещу условията, които им поставя Западът.

„Тайната им мечта е, че под американския чадър Румъния ще получи пълни гаранции за сигурност срещу Русия и може би дори ще осъществи някои националистически фантазии. Например, съюз с Република Молдова, евентуално и с Приднестровието, на фона на разпадането на Украйна. (…) Но тези илюзии пренебрегват суровата икономическа реалност. Приблизително 72 процента от износа на Румъния отива в страни от ЕС. Всяко прекъсване на връзките с европейския единен пазар би довело до срив на румънската икономика, унищожавайки всяка теоретична полза от изключителен американски „протекторат“, предупреждава Бучимяну в статията си за „Адевърул“.

Румъния, както и други страни по света, ще трябва да вземат важни решения, свързани с външната политика и геополитическата си ориентация.

„Всичко, което бе построено за 70 години, след 1945 г., се разпадна в един мандат на президента Тръмп“, коментира политическият анализатор Кристиан Хрицук, цитиран от „Адевърул“. „В един нестабилен свят външната политика не може да бъде сведена до символични жестове, снимки или декларации, които имат за цел да оставят краткосрочно добро впечатление. Цената може да бъде много по-висока и да бъде платена от цялата страна“, предупреди анализаторът, визирайки позициите на лидерите на двете най-големи партии в Румъния – СДП и АУР (AUR).